| Дата: |
|---|
| 23.03.2023 |
| (Четвъртък) |
| Час: |
| 19:00 ч.. |
| Място |
| Доходно здание |
| Струнен квартет: |
|---|
| ÉBÈNE |
| Програма: |
|---|
Р. Дюбюнон - Светска сюита (по творби от Й. С. Бах) |
М. Равел - Струнен квартет, фа мажор |
Р. Шуман - Струнен квартет, оп.41, №3 |
Швейцарският композитор Ришар Дюбюньон е роден през 1968 в Лозана. Започва да се занимава с музика на 20-годишна възраст. Печели първа награда за контрабас и за контрапункт в Парижката консерва- тория, получава диплома за композиция в Кралската академия за музика в Лондон. Дюбюньон е класически изпълнител на контрабас, импровизатор и композитор. Неговата страст към историята, към рисуването, киното и литературата намира отражение в творбите му. Стилът на Дюбюньон събира в контрастна комбинация визуалното, драматичното и пикториалното, като силно пред- почита гласа като инструмент за изразяване и сцената като място за представяне на творбите си.
Дюбюньон изпитва редица влияния – от Йохан Себастиан Бах до Артур Онегер, но също от фънк и хип хоп жанровете в поп музиката, както и Би Джийс. Колорира творбите си в стила на Дебюси, докато влага модалната комплексност на Барток и идиомите на модерния джаз. Структурата и ритъмът в пиесите му са повече под влия- нието на немската музика.
Дюбюньон създава своята Светска сюита по про- изведения на Йохан Себастиан Бах през 2016 година по поръчка на Swiss Chamber Concerts. Премиерата на творбата е реализирана от струнния квартет Винтертур през 2017 в Цюрих.
Единствения си струнен квартет Морис Равел пише на 28 годишна възраст през 1903, посвещавайки го на своя учител по композиция Габриел Форе. Творбата е последният му опит да спечели Римската премия, завършил с пореден неуспех. Разочарован от отказа и безпощадната критика, той напуска Парижката консер- ватория – шумен скандал, който повлиява положително върху неговата популярност. Критиката намира близост с написания 10 години по-рано квартет на Дебюси, но Равел определя посоката, в която твори като противоположна на символиката на Дебюси и против неясно- тата и безформеността, в полза на връщането към класическите стандарти.
Впечатляващи за признаването на творбата са думите на самия Дебюси в писмо до Равел през 1905: От името на Бога на музиката и от мое собствено име, моля Ви да не докосвате и не променяте нито една нота във Вашия струнен квартет. Действително, в квартета ясно се проявява склонност към класическа строгост на формата и типичната за Равел рационал- ност, съчетават се ярък темперамент с изтънчен инте- лектуализъм или както той самият казва в своята Авто- биография: В квартета конкретната търсена от мен структура все още може би не е напълно реализирана, но идеята за нея се появява много по-ясно, отколкото в предишните ми творби.
Спокойната, лирична Първа част започва непре- тенциозно, с директно излагане на красноречиво нежната главна тема. Испано-арабската деликатност на втората доминира в разработката, а в репризата е украсена в нови хармонии. Привидно лекото, но изпълнено с неочакваност Скерцо е най-новаторската част на твор- бата. Тук целият квартет свири pizzicato – един семпъл, но свеж синкопиран мотив. Интересната промяна на метроритъма и някои епизоди на полиритмия предве- щават бъдещи търсения на автора. Бавната част сгрява с непосредствена топлина и красиво люлееща се мелодия с вплетено в нея ехо на темата от първа част. Богатството и оригиналността на фактурата създават специфичния аромат, в чийто плавен поток и екстаз на звука има нещо напомнящо на Бородин и в същото време категорично утвърждаващо почерка на Равел в цялата му изтънчена грация. Музиката тук е истинският лиричен връх на квартета и предвещава поетичната възвишеност на Дафнис и Хлое. (Е. Журден-Моранж)
В задъхания финал, израз на търсена инструмен- тална виртуозност, фрагменти от лиричната музика на първа част се редуват със стремително движение – може би едно от първите проявления на баския ритъм в музи- ката на Равел. Емоционалният градус и стремителното темпо довеждат до ярко ослепително заключение. Равел настояваше за единство на движението. Той каза: По- добре е да пропуснете нюансите, но не дишайте, без това моят финал не съществува. (Джоузеф Калвет, участник в премиерата на квартета).
През 1842 година Роберт Шуман създава три струнни квартета. Идеята да се насочи към този жанр се ражда по-рано и затова свидетелстват писма на композитора от 1838. А през 1839 той пише на Клара Вик, че е запо- чнал работа върху два струнни квартета: На теб мога да кажа, че започнах добре като Хайдн, но просто не ми стига времето и нямам покой. Но в тази година той завършва Детски сцени, Крайслериана, Виенски кар- навал. Което идва да подскаже, че по отношение на квар- тетния жанр все още е имал известни съмнения. Разбира се Шуман е познавал класическата и съвременната му квартетна литература (ярко свидетелство за това са неговите рецензии за камерни концерти в Гевандхаус). През пролетта на 1842 той решава да продължи с опитите си в жанра, като за целта в продължение на два месеца изу- чава много сериозно квартетите на Моцарт и Бетовен.
Трите квартета на Роберт Шуман оп.41 са написани през юни и юли 1842. Най-напред те били просвирени в дома на цигуларя Фердинанд Давид, който бил примариус на струнен квартет Гевандхаус, а също и концертмайстор на оркестър Гевандхаус – Лайпциг, чийто музикален директор тогава (или както е била опреде- ляна тогава длъжността Гевандхаус-капелмайстор) бил Феликс Менделсон. Квартетите на 32-годишния Шуман били оценени високо и особено щедър в оценките си бил Менделсон – не случайно и трите квартета са пос- ветени на него. По-късно, през 1847 Шуман ще напише: Все още считам квартетите си за най-добрите произ- ведения от ранния ми период…
Най-завършен и най-сложен композиционно от квартетите на Роберт Шуман е Третият струнен квартет, оп.41 №3 в ла мажор. Неговата четиричастна структура е близка по мащаб до симфоничната форма. Започва с бавно въведение от седем такта, с мигновено завладя- ващо лирическо настроение на началния мотив, с изра- зителни паузи-дихания и финалното подчертаване само на квинтата от мотива, която привлича вниманието като недовършена реплика. Но тя инициира движението в началото на бързия дял на частта, с две теми с широко мелодическо разположение. Забележително е Скерцото (втората част) на творбата, една рядко чувствена амал- гама от идилични настроения – във формата на тема с четири вариации, които градират емоционалното напрежение в частта. Бурен, енергично силен епизод – така определя Чайковски четвъртата вариация. Бавната част внася атмосферата на лирическа идилия, в която се про- крадват сенчести настроения. Контрастен по настроение е финалът на квартета, в който доминира предпочитаният от Шуман точкуван ритъм (да си спомним финала на Симфонични етюди).
62. Международен фестивал „Мартенски музикални дни“ се организира от Община Русе под патронажа на Министерството на културата.
Основни спонсори и дарители на фестивала: А1 България ЕАД, ОББ АД, „Овергаз Инк“ АД, „Дунарит“ АД, „Гамаконсулт“ ЕООД, „Булмаркет“ ДМ ЕООД, „Линамар Лайт Метълс Русе“ ЕООД, „Дунавтурс“ АД, „Скални материали“ АД, БТБ България АД, Хотел „Дунав плаза“, „Мегахим“ АД, ВИК ООД - Русе, „Общински пазари“ ЕООД, Винарска изба „Нисово“.
Пратньори: Държавна опера – Русе, НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, Русенска художествена галерия, Продуцентска компания „Персей“, ОП „Русе Арт“.
Основни медийни партньори: БНР, БТА, Радио Русе, РТВЦ – Русе, TV1, Live7 TV и русенските печатни и електронни медии.
НОВИНИ
Виж всички
ПАРТНЬОРИ
_1626957078-thumb.webp "НУИ \"Проф. Веселин Стоянов\" - Русе")
_1626958604-thumb.webp "ОП Русе Арт")
СПОНСОРИ И ДАРИТЕЛИ
_1627457980-thumb.webp "Хотел \"Сплендид\"")
_1678442485-thumb.webp "Скални материали - Русе АД")
МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
_1626953901-thumb.webp "Радио Русе")
_1626954401-thumb.webp "Вестник УТРО")
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
_1626962643-thumb.webp "Хепи бар и грил")
_1627399883-thumb.webp "Атлас Такси"){kind=logo}
