Пламен Джуров завършва Националната музикалната академия в класовете на проф. Мара Балсамова (пиано), проф. Константин Илиев (дирижиране) и проф. Марин Големинов (композиция).
През 1976 започва работа като диригент на Плевенска филхармония, където работи в продължение на шест години. Работи в системата на ДО Музика и гастролира в Мексико, Куба, Германия, Алжир, Кипър, Македония и Русия, където работи с Филхармонията на Санкт Петербург.
От 1988 е диригент на Камерния ансамбъл Софийски солисти. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Всеки концерт се записва и излъчва от БНР, а част от концертите са излъчвани от БНТ и в чужбина. В близката история на състава има няколко директни излъчвания за цяла Европа пf линия на Европейския съюз за радио и телевизионно разпръскване.
Заедно със Софийски солисти прави стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 400) е и поредицата първи изпълнения на творби от български и чужди автори, както и записи за звукозаписни компании като Denon, Victor, ABC, Records, с които издава интегралите на клавирните концерти на Й. С. Бах и интегрална панорама на литературата за китара и оркестър. На него се дължи и серията от премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.
Композиторските му пристрастия са насочени предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения са изпълнявани и записвани в редица чужди страни: Соната за пиано (1975); Елегия за оркестър (1980); Токата за оркестър (1982); Фантазия за оркестър (1985); Четири балади, Каденца за саксофон и цигулка (1994), Саксофония (2012), Антихрист (2014).
Професор е по дирижиране в НМА Панчо Владигеров в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на България и по света.
Развива активна дейност в областа на музикалното изкуство и културното строителство. Често е търсен като експерт по проблемите на музикалната култура. След 1990 е от учрeдителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите Борис Христов, Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Софийски музикални седмици, както и Музикаутор.
Носител е на поредица награди за композиция и дирижиране, между които Кристална лира, Златно перо, награди на СБК, СМДБ, Столична община, вкл. и на званието Почетен гражданин на София.
Диригент е на ансамбъла до 2022 година.